Our Blog

News, interviews, curious facts and more!

Share with Work&Share Volume 5

08/09/2017

Почувствах се като Гаутама под смокиновото дърво след просветлението ми относно BIG data. Същата BIG data, която вдъхновява Пламен Пенев да намери, разбере и съхрани цялата информация в света под формата на сигнали за анализ в Yatrus Analytics. Страст му е необятният океан data science complex system, страст са му и machine learning алгоритмите. Симбиозата помежду им е поразителна и основополагаща, а сложният „маняк“ Пламен достига до познанието по най-простия и ефективен начин – онлайн курсове. Фактът, че на всеки 48 ч. човечеството генерира и запазва повече информация, отколкото е била генерирана и запазена от Вавилонската цивилизация до 2003 г е поразителна и става причина да се материализира магията Yatrus. Пламен е Chief Product Officer и умело преборва конкуренцията със сложни бойни техники. Пламен е всъщност Пако и в него прозира един страхотен музикален вкус.

В: Дълго време се смеех неистово на думата „ДЖУ ДЖИЦУ“, изкълчвайки езика си по всевъзможни начини, без да задържам вниманието си на значението й. Всъщност бойното изкуство е отново СИСТЕМА, но този път за самозащита. От кого се защитаваш?

О: От себе си най-вече, най-големият ти враг е егото ти, а бойните изкуства те учат да го побеждаваш и контролираш. А, че е система е напълно вярно и всъщност е една от най-комлексните, с които съм се сблъсквал досега. Истината е, че най-ценното, което ми е дал спортът е да съм наистина адаптивен и да няма такова нещо като невъзможно трудна ситуация. Във всяка една има какво да се направи и най-важното във всяка една е да си спокоен и центриран, което си е доста трудно, когато някой се опитва да те удуши или да ти счупи ръката, но се научава и един път научено може да се прилага навсякъде.

В: Какво е за теб Yatrus Analytics?

O: Много неща всъщност, първо беше мечта, после стана единственото в програмата ми за деня, след това започна да расте и се превърна в семейство от някакъв сорт, от което обаче не се отказвам за нищо на света. Като цяло, Yatrus бе първото ми приключение в света на стартъпите и бих казал, че донякъде е това събитие, което ме е насочило най-много в живота ми досега и ме е научило на толкова много. А като компания е просто израз на желанието ни да използваме всичките тонове информация, за да решаваме истински проблеми в социо-политическите ни системи, от откриването на събития през верифицирането на информация и източник, до нъвързването й в по-голямата картинка чрез мрежи от връзки между други събития, агенти и организации, помагайки на медии, финансови организации и държавни структури да вземат по-добри решения за случващото се около тях.

В: В кой момент дойде китарата и как превъзмогват различията си със системите? Този толкова романтичен образ на аналитичното начало и одухотворения заник на деня би породило съмнения?

О: Китарата беше преди системите! Музиката е едното нещо без което наистина не знам колко време бих оцелял. Китарата дойде още през гимназията и продължи през университета, където свирехме доста, тъй като и живеех само с музиканти. Музиката е като основата върху коята съм стъпил, ръководи и съпровожда всяко мое действие, без нея съм изгубен. Слушам и свиря доста разнообразни неща, но най-голямо вдъхновение съм намирал в old time blues-a, reggae-to и rocknroll-a. А като музиканти Jimi Hendrix and Bob Marley are my top fellas :D

В: Струва ми се неслучайна аналогията с безбрежния океан. Всъщност научи ли се да плуваш срещу течението?

О: Научих се и още как, но доста вода трябваше да глътна преди това. И по предния ти въпрос за аналитичния и одухотворения пич, отдавна не го мисля по този сепаратистки начин. Всички науки и изкуства, както и спортове са свързани, а и комплексните системи като наука го разкрива все повече това. Така че аз предпочитам да не се концентрирам върху  labels and titles, а върху действията, защото те са това, което наистина се брои накрая на играта.

В: Цялото спокойствие и удовлетвореност, които излъчваш мога да тълкувам като истина, до която си достигнал, а всички ние не. Кое не осъзнават повечето млади хора?

О:  Не знам за една истина, която да съм достигнал, но определено виждам как повечето хора, и млади и стари, бъркат същността на играта. Повечето мислят, че всичко е за наградата накрая, за печалбата след това, а аз винаги съм гледал да се концентрирам върху всеки момент от това кратко, но безценно journey, което наричаме живот и просто да се забавлявам и раздавам на мах във всичко, което правя. Другото е, че всички мислят и се притесняват само за собствените си задници, неосъзнавайки колко свързани сме всички хора, както и с останалата част от планенатата. Оттук идват много самоналожени лимитации и илюзии от които чисто и просто нямаме нужда. As a whole, the key is to be humble and playful, to be grateful for all u have(and that really is a lot no matter what u think) and to be giving your very best ,to be the best you can be , not just for yourself, but for everyone else :))


Read more from our Blog
View More Share with Work&Share Volume 5 08/09/2017